Емоциите от първото АМФЛ-участие на световно първенство вече отминаха и вече на спокойствие можем да направим анализ за отминалия международен шампионат. В първенството участваха 32 отбора от пет континента (без Австралия). Груповата фаза беше изключително завързана с малцина абсолютни аутсайдери. Някои от най-красивите моменти могат да бъдат видяни в подбраната от селекция с попадения. В някои от групите имаше сериозна интрига около квотите за класиране на осминафиналите. Сред тях бе и „българската” група  Липсата на шанс и малко повече международен опит спряха прекалено рано пътя на България. Родните национали останаха извън елиминационната фаза заради по-лошата си голова разлика. Силното начало срещу Египет бе последвало от нещастна загуба от Бразилия, като „трикольорите” можеха да се класират още тук при успех. Латвийците излязоха за равенство и късметът и прекомерните емоции в българския състав спомогнаха за това тази цел да бъде постигната. Най-интересното започна с началото на директните двубои, като повечето мачове бяха изключително оспорвани и бяха решавани след  В голямата си част европейските отбори се представиха стабилно и неслучайно финалната четворка бе съставена само от представители на Стария континент. Европейската хегемония се усещаше още на четвъртфиналите, като тя бе пробита единствено от тима на САЩ. С всеки етап мачовете ставаха все по-завързани и драматични за радост на зрителите. Четворката включваше Русия, Германия, Полша и Португалия. Развръзката беше драматична, като Полша и Германия се класираха за финалния двубой. В малкия финал домакините от Португалия отстъпиха пред руснаците. На финала се оправда старата максима и триумфира отборът на Германия, след като се наложи с 1-0 над Полша. Отборът на България може само да си извлече поуки от представянето си и да се изяви на още по-високо ниво на следващия международен шампионат.